На този ден: 11 октомври
1970 - Ботев побеждава софийския ЖСК-Славия с 4:1. Головете за канарчетата бележат Делев, Попов, Убинов и Дерменджиев.
1978 - Националният отбор гостува на Дания в квалификация за европейско първенство, завършила 2:2. В състава е Георги Славков, заменен в 79-та минута от друг играч на Ботев - Александър Иванов.

Стадион



Първоначално жълто-черните тренират на поляните до Тютюневата фабрика, на “Пепинерата” (Сточна гара), на Гладно поле или в Мараша. Официалните мачове се провеждали на игрище "Колежа". Няма сведения клубът да е плащал наем за ползване на стадиона, който бил стопанисван от Френския колеж.
През 1924 г. Управителният съвет на клуба взeма решение за изграждане на собствено парк-игрище. Отправени са официални искания към градската управа за отпускане на терен. Въз основа на протокол № 59/20.11.1925 г. Пловдивската община отпуска 36 декара общинска земя в квартал "Ухото", югоизточно от Централна гара. За кратко време игрището е оградено с каменна стена, вдигната е официална трибуна с клубни помещения, а теренът е затревен. Първата официална среща на новопостроеното парк-игрище „Ботев” се играе на 23 май 1926 година. Година по-късно ръководството решава да постави монумент на клубния патрон, поета-революционер Христо Ботйов, пред входа на новия дом. На 13 март 1927 г., след проведен референдум между клубните членове, специално жури определя един проект от представените седем – този на пловдивския скулптор Димо Вичев. На премирания автор е възложена изработката на паметника от специален мрамор, донесен за случая от Врачанския балкан. Постаментът е официално открит на 2 юни 1927 г. с литургия и патриотичен ритуал. В навечерието на патронния празник, почетният член на клуба и изтъкнат пловдивски общественик Недко Каблешков издава специална брошура, а на самото тържество държи пламенна реч. На церемонията присъстват лелята на Ботйов и четника Иван Андонов, който прочувствено заявява: “Не случайността постави паметника на великия българин на това място. Провидението е внушило на клубните членове да го вдигнат тук. Запомнете това – през Априлското въстание, когато в Пловдив са докарани заловени въстаници, точно на това място османците ги избиват и то е напоено с толкова много българска кръв. Днес тук стои каменния лик на певеца за свобода и величав борец на милото ни Отечество. Нека неговия дух ви окрилява винаги в спортните битки за чест и слава на нашия град. Да живей България!”. Клубът се сдобива с нотариален акт за собственост на игрището през 1934 година. В годините от 1926 от 1947, Ботев Пловдив играе 6 международни срещи на това игрище – печели две, губи три и завършва веднъж наравно. Съперници са Адмира от Виена (1:7), Кешкемет от Будапеща (3:2 и 2:4), Бешикташ от Цариград (0:0), Бохемианс от Прага (1:3) и “вундер-тима” на Аустрия Виена (сензационна победа с 5:4).
През 1947 година клубната управа изработва план, според който съществуващото парк-игрище трябва да се превърне в модерен стадион с високи бетонни трибуни, волейболни и баскетболни площадки, тенис кортове и открит плувен басейн. За съжаление това не се осъществява. С едно решение на градското физкултурно ръководство през 1949 г. теренът в Кичук Париж е предаден за ползване на физкултурно дружество Спартак. В периода 1949-1961 Ботев Пловдив ползва за тренировки и мачове стадиона на БДЖ, на бившето Асеновградско шосе, а също и старото игрище „Шипка” в Кичук Париж. Впоследствие тимът се установява трайно на Градския стадион, известен с прозвището си "Високата кула", а после и като "Голямата къща".
През 1959 г. властите разрешават строеж на нов клубен стадион на мястото на старото игрище в квартал “Каменица”. Първите строителни работи започват на 21 юли 1959 г. Две години по-късно Ботев Пловдив се завръща в своя изконен дом – на Колежа. Стадионът е открит с големи тържества на 14 май 1961 г. Празненствата завършват с приятелски мач срещу румънския шампион "Стяуа" (тогава ЧЧА) и жълто-черна победа с 3:0.
През 1993 г., при управлението на Христо Данов, стадионът претърпява първият си съществен ремонт. Съблекалнята за гостуващите отбори е преместена в североизточния край на стадиона, намален е капацитетът на седящите места, а през 1995 г. е поставено електрическо осветление.
Ботев Пд играе и на градския стадион "Пловдив" /бивш "9 септември"/, който е за 55 000 зрители, на два етажа, част от трибуните са покрити, засега без осветление.



На 26 март 2012 е започната мащабна реконструкция на стадиона, впоследствие е разрушен с цел по-бързото му изграждане. След фалита на КТБ (Корпоративна търговска банка) на мажоритарния собственик Цветан Василев, строителството на новия стадион е замразено и до днес. Така трябваше да изглежда новият дом на канарчетата:



Отборът играе официалните си домакински срещи на тренировъчната база на отбора - Футболен комплекс "Ботев 1912".